Мирела Костадинова Името на Петър Оджаков е потънало в забрава в

Мирела Костадинова

Името на Петър Оджаков е потънало в давност в пожълтелите страници на историята ни. Той е преподавател, създател на учебници, фолклорист и един от първите ни дипломирани адвокати, който се занимава с всекидневно право. Писал е даже стихотворения, които не са отпечатани.

Годината на рождението му е противоречива - 1834 или 1835 година Изплаква в Лясковец на 15 октомври. Родителите му са били земеделци, само че татко му се занимавал и с търговия. До десетата си година учи в килията на черквата „ Св. Атанас “ при дасакалите Вълчо Шопа и Тодор Пурцов, както и при двама свещеници. Между 1850-1854 година станал асистент преподавател, а след това траял с науките в Арбанаси, Горна Оряховица, Велико Търново, Габрово, където търсел положителни и прославени учители. Така се хващал да бъде възпитаник и в същото време преподавател.

Съдбата го отвела в Белград и постъпил в Карловачката гимназия. Ползвал сръбска стипендия. Там станал един от околните хора на Георги Раковски. Оджаков все търсел средства за издръжката си и постоянно се обръщал за помощ към своя другар. Отблагодарявал му се с национални песни, които събирал и други ръкописи. Раковски го повикал в Нови Сад, с цел да му оказва помощ в редактирането на вестник „ Българска дневница “, само че и при издаването на „ Горски пасажер “ и „ Дунавски лебед “. Двамата са упрекнати няколко пъти в бунтовничество и са затваряни във видинската тюрма.

Вероятно поради липса на средства, с които да претърпява и учи, Оджаков се завърнал в България. В края на 1858 година владиката Доротей го поканил за основен преподавател в Плевен. Отначало той почитал владиката, само че минал на страната на съперниците му. Захванал да написа срещу него във вестниците. Защитниците на Доротей наклеветили Оджаков пред турската власт, а с него и учебното настоятелство, че „ размирявали “ популацията. Затова го изпратили във Видинския затвор. Главното учебно заведение останало без преподавател и затворило порти. Това траяло през цялата зима на 1859-1860 година до пролетта. В края на 1861 година Оджаков бил наново хвърлен в пандиза този път от новия епископ Паисий, тъй като се борил против неговата порочност и обирджийство.

След като претърпява и това, си отива в родния Лясковец, където учи 60 деца от Чертовската махала. Става преподавател и в Трявна, само че не се знае през коя година и за какъв брой време. Завръща се в Плевен. Избухва нов спор с владиката Паисий, който изгонва Оджаков от учебното заведение и то още веднъж е затворено. Владиката съумява да издейства неговия арест, както и на още няколко индивида. Отново го прибират във Видинския арест, а от там го местят в Цариградския затвор. За него се застъпват български първенци, които съумяват да го освободят.

В края на декември 1866 година Петър Оджаков отпътува за Одеса, където следва в Новорусийския университет. Това става с помощта русенското съветско консулство. Записва се да учи право. През време на зимната и лятната почивка живее в Южнославянския интернат в Николаев на Тодор Минков и преподава уроци на възпитаници, с цел да завоюва пари за прекарване. Ползвал и стипендия, отпусната от персонални средства на император Александър II. Оджаков се възползвал първи от тази стипендия през 1867 година Тя е измолена от Найден Геров в Пловдив и благоволението на граф Игнатиев и Хитров, който е съветски консул в Цариград.

Оджаков приключил юридическите науки на 30 май 1870 година Останал в университета, с цел да се приготвя за професор по история на славянските законодателства и каноническо право. През идната година напуснал самичък университета. Назначен е на правосъдна служба при Кишиневския областен съд, а след това и за асистент – секретар на същия съд.

Вероятно след довеждане докрай на правните науки е станал преподавател в Комрат, където уредил образцово българско учебно заведение, което добило названието „ висше “. Училището давало обучение на българите в Бесарабия.
В Кишинев Петър Оджаков бил член на българския революционен комитет. В къщата на неговата тъща хаджи Тодора Добрева е посрещнат Христо Ботев. Предали му и пари от кишиневските българи, а след това го изпратили за Букурещ, от където тръгнал с четниците си за България през 1876 година

На идната година Петър Оджаков получава предопределение – преводач при полевия щаб на настоящата войска и с съветските войски се завръща в България. Пише в разнообразни български вестници. Заради публикация в „ Одеский вестник “ е наказан на затвор.

След Освобождението на България заема разнообразни служби – основен прокурор на Върховния касационен съд, прокурор и арбитър във Видинския и Врачански областен съд. В края на живота си е юрист, само че се занимава и с книжовна работа. Той е член на Българското книжовно сдружение. Отпечатва учебници. Сред тях са: „ Практическо напътствие във френския език “ (1863), „ Начални знания по география, по немски способ “ (1866), „ Разни и потребни директиви за деца “ (1866), „ Разни потребни директиви за младите “ (1867), „ Наука за песнотворчество и стихотворство “ (1871).

Като фолклорист Петър Оджаков е възпитаник на Георги Раковски. През 1857 година изпраща до своя преподавател на няколко пъти таблици с национални песни, които Раковски употребява и издава в свои книги. В книгата на В. Чолаков „ Българский национален алманах “ (част първа) Оджаков печата огромна публикация „ Лясковска женитба “, в която разказва в детайли всички традиции, които са свързани със старите лясковски сватби. В тази негова студия са отпечатани и доста национални песни.

Големи са заслугите му като събирач и издател на правни традиции. Още в първата книга по всекидневно право на славяните, издадена от доктор Валтазар Богишич се среща името на Петър Оджаков. Той в детайли споделя за българските юридически традиции. По-късно, през 1874 година, в Прага Валтазар Богишич издава в превод едно „ Упътване за изложение правовите традиции, които живеят у народа “ и подрежда: „ Тая брошура да не смее никой да продава, а ще се раздава гратис секиму учителю и на ученолюбиви българи “.

Оджаков сътрудничи и в различен главен труд на доктор Валтазар Богишич, който е отпечатан през 1874 година, където му оповестява за български правни традиции. „ Благодарение на тия сведения българското всекидневно право стана предмет на проучване в непознатите книжнини. Те послужиха като първо градиво за изграждане на първата дребна система от българско всекидневно право. Навред след Освобождението Петър Оджаков неуморно продължава своите занимания с правната история и нормалното право на България. Може да се каже той първи внесе научното рало в целината на юридическия обичай у нас “, написа за него един различен правист проф. Стефан С. Бобчев, един от основателите за основаване на Висше учебно заведение у нас.
Тъкмо той твърди по-късно, че правните проучвания на Петър Оджаков не се отличават със методичност и научност. В тях страдал от увлечения и отклонения, въодушевявал се от патриотичния дух на Раковски. Но Стефан Бобчев признава „ неговата огромна искренна лоялност към националното всекидневно право и след това неговото горещо предпочитание да се сложи нашето ново законодателство, колкото се може повече на национална основа “.

През 1879 година в Русе Петър Оджаков стартира да издава списание „ Древня и новая България “. Изданието се занимава с историко-научни, съдебно-правни и политико-обществени въпроси и е с демократически насоки.
Отново в крайдунавския град, шест години по-късно, отпечатва книгата „ Обичайно наследствено право “, която се смята за най-хубавата му работа. Други негови правни книги са: „ Касационно правосъдно управление към Временните Съдебни правила “ (Русе, 1887), „ История на българското право “ в две книги (Русе, 1893 и Видин 1894 г.). В списание „ Труд “ през 1892 година печата „ Стари български закони “.
Петър Оджаков напуща живота в Русе на 31 юли 1906 година Той се счита за най-стария български правник, който със своя принос в българското всекидневно право е оставил диря за българската юридическа просвета и е осветил пътя на актуалните откриватели.